Следвайте Гласове в ТелеграмОтговорността на медиите е да се постигне разумен

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Отговорността на медиите е да се реализира рационален баланс в отразяването на събитията, а не да се преекспонира насилието

Медиите в България доста от дълго време към този момент са се трансформирали в първа, вместо четвърта власт. За разлика от другите участници в публичния живот, множеството представители на медии у нас не желаят да се реформират. За  останалите управляващи има ясни механизми за съвместен и публичен надзор, само че не и за медиите в България. Никой не може да им държи сметка, никой не може да показва грешките им. В противоположен случай незабавно се заговаря за лишаване свободата на словото.

Някои нелицеприятни за българската публицистика заключения виждаме и през последните горещи седмици, които обичайно са „ сухи “ откъм вести. Политиците са във почивка, няма кой да се кара на народа от парламентарната естрада или да демагогства, правосъдната власт в по-голямата си част също е във почивка, а локалната се готви за избори и пази стратегическо безмълвие. Какво по-хубаво за рейтинга на малките екрани, осведомителни организации и уеб сайтове следователно е превръщането на новините за закононарушения - кървищата, убийствата, изнасилвания, побои и всевъзможни други човешки нещастия, в топ-събития?!

Отразяването на тези истории у нас от дълго време е минало допустимите етични граници. Непрестанно сме очевидци на това по какъв начин публицисти от телевизионните екрани, радиото и уеб страниците влизат в ролята на съдия-следователи, а постоянно и на последна правосъдна инстанция. Нищо че преди дни един от известните водещи „ установи “ в тв ефира, че „ касапинът от Стара Загора е оневинен от съда “, въпреки че делото за издевателствата над 18-годишното момиче даже още не е почнало. Подобни гафове, а те не са по никакъв начин редки, демонстрират равнището на функционална (не)грамотност и приказват за извънредно слаба юридическа подготовка на част от публицистите. Нещо неприемливо, в случай че си се захванал да представяш професионално тематики от съдебно-криминалния сектор. Дори безнаказаност, която на следващия ден може да изкара на улицата хората, които в един миг ще стартират да се саморазправят - било с проверяващи, било със съдии, единствено, тъй като някой ги е подвел. Пример за това са митингите от пловдивското село Цалапица, където е бил обкръжен даже дома на следователя, проверяващ убийството на локален юноша.

Жаждата за рейтинг на българските медии стига до такава степен, че даже една от огромните малките екрани направи цяла акция, с която да проповядва послания, свързани с ненасилието, а в останалия ефир сред рекламните блокове виждаме и чуваме единствено претоплени истории на насилвани, бити, обругавани жертви, като в някои случаи се напомнят проблеми отпреди 5-6, та и повече години.

Дори не е нужно да си психиатър, с цел да ти стане ясно, че избождането на очите на публиката само и единствено с човешки нещастия, принуждение и кръв няма да способства за понижаване на експанзията. Нито ще спре насилниците. Да не приказваме, че въобще не оказва помощ на жертвите да заздравят физическите и душевните си рани от случилото им се, а таман противоположното.

Това е мейнстриймът, има доста случаи на принуждение, какъв е казусът – ще попита някой. Много просто - нито случаите са повече, в сравнение с през останалите месеци от годината, нито тематиката за насилието е станала настояща оня ден. Фокусът на медиите върху това е по-голям, а представянето на остарели случаи като нови на публиката, в допълнение ускорява чувството, че в България надали не от броени дни живеем в изключително състояние във връзка с експанзията.

Проблемът е и в това, че с произвеждането в сензация на насилието и престъпността, публицистите без да си дават сметка за действителните обстоятелства и условия  по даден проблем, дават естрада на всевъзможни популистки хрумвания. Най-пресните образци за това виждаме в последните скоростни промени в Наказателния кодекс за отнемането на транспортните средства на пияни и дрогирани водачи, а да не приказваме въобще за екзотиката, наречена „ интимна връзка “.

Всякакви самозвани анализатори, жадни за популярност, завчас се пускат по студията и уеб страниците, с цел да разясняват „ следващия случай на експанзия “ и провокираните от него законови промени. Адвокатите, за които може би е обикновено да търсят известност и клиентела посредством сходни изяви, дотам са залели ефира, че е чудно по кое време въобще имат време да влизат в правосъдна зала. Добре е, че най-малко към този момент съдиите и прокурорите и те не са тръгнали да правораздават през тв приемника, че тогава напълно ще унищожим правото.

И до момента в който водещи със самочувствието на стожери на публичното мнение и кореспонденти ни облъчват със личните си присъди по измисленото от тях право, самите те не осъзнават, че стават съучастници в всеобщата неуравновесеност, обзела страната. Крайно време е част от медиите у нас да осъзнаят, че непрестанното набиване в очите на фена на ненавист, експанзия и принуждение единствено способства за увеличението им.

Видно е, че Съветът за електронни медии няма какво да направи, не, че е тръгнал да прави нещо в тази посока, само че това е обособена тематика. Така се оказва, че отговорността за спазването както на етичните правила при правенето на публицистика, по този начин и на резултата от това, което медиите вменяват на хората у нас, е оставена на самите публицисти и медии. Ако тази отговорност и постигането на рационален баланс продължат да са непостижими за множеството от тях, то не трябва да се чудим от кое място на следващия ден някой следващ изрод и социопат е придобил храброст или е взел концепция за жестокостта, с която ще нарани следващата жертва. Така се оказа, че с дългогодишните старания на избрани медии, анализатори и сътрудници на непознато въздействие от неправителствения бранш по дискредитиране на институциите и намаляване на държавността, внезапно се оказахме общество, което се пробва да плува в океан от натрапено зло, в който наподобява скоро може и да се удавим.

Инфо: " Труд "